БЛАГОДЕНСТВИЕ И ЗНАЧЕНИЕ НА "ЕФОРИЯ"

Името, което носи вилата има дълбок сантимент и смисъл. Ефория е дума заредена с добрина, но също така е и знакова за самия Пенчо Семов. През 1928 г. създава собствена фондация с името “Ефорията“, на която прехвърля част от имотите си. Според двете му завещания се предвижда широка благотворителна дейност – създаването на санаториуми, старопиталища, училища, дарения в парични средства и др.
Вилата е преминавала през безброй етапи, но всеки един от тях е имал за цел да обединява и да е в помощ на обществото. С гордост и уважение, вилата ще продължава да изпълнява тази си мисия именно под името “Ефория“.

Венец на неговата благотворителна дейност са завещанията му от 1928 год. и 1948 год., и основанието на благотворителна фондация „Пенчо Иванов Семов“, наричана още Ефорията.

Той забранява да се пише и говори за дареното от него и отказва да даде подробности за своите благодеяния.

Славата му на щедър дарител се носи навсякъде в България и в някои отношения граничи с легенди. Всеки ден на неговият адрес пристигали писма за помощи, посещавали го и лично много хора.

През 1937 год., околийският управител пише:

• „Проявената в по-широк мащаб обществена дейност на Пенчо Семов се изразява в благотворителност, възлизаща на над 30 000 000 лв. с нотариално завещание. Тук на по-дребни обществени дарения: за ЖБД, училища, общини и подпомагане на частни лица не ще изброявам, защото считам за излишно.“

Пенчо Семов дарява вилата си в Габрово, придружавана с парка и езерото, за дом за оглеждане на възрастни хора – Старопиталище. В него планува да се отглеждат 50 старци, от които 35 да бъдат настанени безплатно – 20 от бедни души, за предпочитане от фабриките му и 15 писатели и журналисти.

• „Гледането на всички старци трябва да бъде еднакво без да се прави разлика на тия, които плащат и тия, които не плащат.“

През 1936г. Пенчо Семов дарява своята вила във Варна за дом на интелектуалци – писатели и журналисти. В завещанието си, той дарява на Журналистическото дружество  и определя в Старопиталището да се приемат 15 души писатели и журналисти, като издръжката им бъде напълно безплатна. Оставя и 100 000лв. за издаване на седмично списание и индустриална насоченост. Разбрал, че без образование и наука не може да има напредък за България, Пенчо Семов полага грижи чрез дарения за създаването на училища и издръжката им.

Институцията, на която Пенчо Семов прави най-големи дарения, е Българската православна църква. Пенчо Семов е дарител и благодетел. Голяма част от добрините му, които дава и прави не се записани никъде, а за тези, за които знаем, можете да прочете в книгата на Красимира Чолакова „Успехът“. Тя, заедно със сина на Пенчо Семов – Пенчо Пенчев Семов, събират и описват документално в нея всичко запазено до днес.